Значение
Лице или група, която е в опозиция или конфликт с друга, особено в контекста на състезания, спорове или войни.
Етимология
Произлиза от старобългарската дума 'противъ', която означава 'срещу', и 'ник', което е производно от 'никъ', обозначаващо лице.
Синоними
Примерно използване
- Той е мой противник в състезанието.
- В политическата арена, всеки противник има свои аргументи.
- Те се изправиха един срещу друг като противници на ринга.
