Значение
Лице или група, която е в конфликт или противоречие с друга, обикновено с намерение да навреди или да се противопостави.
Етимология
Произлиза от старобългарската дума 'врагъ', която означава 'противник'.
Синоними
Примерно използване
- Той винаги е бил враг на несправедливостта.
- Врагът на моя враг е мой приятел.
- Войната е между две враждуващи страни, всяка от които счита другата за враг.