Значение
Шумотевица е силен, хаотичен шум, обикновено съпроводен с много гласове и движение, който създава усещане за безпорядък и раздвиженост.
Етимология
Думата произлиза от 'шум', което означава звуково явление, и суфикс '-отевица', който обозначава състояние или действие.
Синоними
Примерно използване
- На пазара беше пълно с шумотевица, хората се тълпяха около сергиите.
- Шумотевицата в класната стая стана непоносима, когато учениците започнаха да се разправят.
- По време на празника в града се чуваше шумотевица от веселите хора.