Значение
Лице или отбор, който заема първото място в състезание или конкурс; победител.
Етимология
Произлиза от старобългарския термин 'първенец', който означава 'първи', 'водещ'.
Синоними
Примерно използване
- Той е първенец на класа и получи награда за отличен успех.
- Отборът стана първенец на турнира след оспорвана битка.
- В конкурса за поезия тя беше обявена за първенец.
