Значение
Лице, което изпълнява смъртни присъди или наказания, обикновено чрез екзекуция.
Етимология
Думата произлиза от старобългарския термин 'палачь', който е свързан с действието 'пала', означаващо 'убивам'.
Синоними
Примерно използване
- Палачът пристигна на мястото на екзекуцията.
- Историята разказва за палача, който изпълнявал присъдите безмилостно.
- В средновековието палачите често били обект на презрение.