Значение
Духовник е лице, което е посветено на религиозна служба и изпълнява духовни задължения, обикновено в контекста на християнството. То може да бъде свещеник, монах или друг религиозен служител, който ръководи богослужения, дава духовни съвети и се грижи за духовното благосъстояние на вярващите.
Етимология
Думата 'духовник' произлиза от 'духовен', което е свързано с духа и религиозната сфера. Коренът 'дух' идва от старобългарски и означава 'душа' или 'дух'.
Синоними
Примерно използване
- Духовникът проведе литургията в църквата.
- Тя се обърна към духовника за съвет в труден момент.
- Духовникът е важна фигура в общността, която помага на хората да намерят мир и утеха.