Значение
Взорът е способността да се вижда, погледът или наблюдението. Често се използва в контекста на начина, по който човек възприема света около себе си.
Етимология
Думата произлиза от старобългарския термин 'взоръ', който означава 'поглед' или 'очите'.
Синоними
Примерно използване
- Взорът му беше прикован към далечината.
- Тя имаше проницателен взор, който забелязваше детайли, които другите пропускаха.
- Слънцето залязваше и взорът му се губеше в златистите отблясъци.
